Република България ратифицира Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване на 31 Януари 2002 г. Конвенцията влезе в сила и стана част от българското законодателство на 01.09.2002 г. С новия Семеен кодекс и приетите подзаконови нормативни актове, българското законодателство предвижда редица гаранции дейностите по международното осиновяване да се осъществяват при осигуряване закрила интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето. Българското законодателство предвижда дейностите по посредничество при международни осиновителни процедури да се осъществяват единствено от акредитирани от Министерство на правосъдието (МП) организации с нестопанска цел, които се вписват в публичен регистър на МП, каквато е „Щастливо семейство”. Според българското законодателство, чл.110 от Семейния кодекс дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването в страната и то е вписано в регистъра по чл.113, ал.1, т.1 от Семейния кодекс.

Всяко дете от 1 до 18 години, което подлежи на осиновяване, се вписва в Регистъра за осиновяване при съответната Дирекция за социално подпомагане по местожителството на детето. В срок от един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане е задължен да определи подходящ кандидат-осиновител, съгласно чл.95, ал.1 от Семейния кодекс. Ако в 6 месечен срок от вписването на детето в регионалния регистър не е възможно да се намерят осиновители български граждани или когато са налице поне трима осиновяващи – български граждани, които са отказали да го осиновят, информацията за детето се предоставя служебно на Министерство на правосъдието /МП/ (в качеството му на централен орган по международните осиновявания) за определяне на подходящ осиновяващ - чужденец. Към вписване на детето в регистъра в МП може да се пристъпи ако в 6-месечен срок от вписването му в националния регистър за него са определени не по-малко от трима осиновяващи с обичайно местопребиваване в Република България и нито един от тях не е подал молба за осиновяване или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.

Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, само ако детето в вписано в националния регистър на МП.

Близнаци се осиновяват заедно, като по изключение те могат да бъдат осиновявани по отделно. Братя и сестри също се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка по между си.

Съгласно чл.114, ал.7 от Семейния кодекс в срок от 60 дни от вписването на децата в регистъра Съветът по международно осиновяване /СМО/ разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ при спазване на посочените в чл.95, ал.1 критерии, а именно: поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелства от значение за интереса на детето. В регистъра на Министерство на правосъдието се вписват: лични данни на детето, етнически произход, постоянен адрес, дата на настаняване, законен представител, информация за фамилна обремененост, физическо и психическо развитие, пълни данни за здравословното състояние на детето, проведени медицински изследвания и резултати, задължителни имунизации и реимунизации. Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от чужденец само при условията на пълно осиновяване. Чуждите граждани, желаещи да осиновят дете от Република България, трябва да удостоверят дееспособност и благонадеждност, като представят предвидените от закона документи за вписването им в публичния регистър на МП. Абсолютно необходима предпоставка за допустимостта на процедурата е осиновяващият да е вписани в регистрите на МП.

Възрастовата разлика между осиновяващия и осиновявания трябва да бъде не по-малка от 15 години, като се съблюдават и прилагат наложените изисквания от отечествения закон или закона по местопребиваването на кандидат осиновителите.

Семейния кодекс на Република България позволява неженен/неомъжен чуждестранен гражданин да осинови дете - гражданин на Република България.

Оценявайки информацията за всяко конкретно дете, Съветът по международно осиновяване (СМО) при МП избира и одобрява подходящи кандидати-осиновители от регистъра на чакащите семейства. При вземане на решение СМО се ръководи от интереса на детето, от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването, при спазване поредността на вписване на осиновяващите в регистъра на МП. В случаите на деца на по-висока възраст или деца със специални нужди СМО разглежда молбите на осиновяващите максимално бързо, като дава предимство на осиновителите, които са кандидаствали за осиновяване на такива деца. СМО прави официално предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящия осиновяващ - чужденец. Министърът на правосъдието се произнася с решение в 14-дневен срок.

При определяне на осиновяващ - лице с обичайно местопребиваване в чужбина, МП изготвя доклад за детето. Докладът, придружен от фотоснимка на детето в цял ръст, а при необходимост - и от видеозаписи и други материали, се предоставя на акредитираната организация в България.

В двумесечен срок от получаване на доклада, осиновяващите следва да се запознаят с предоставената им информация, да осъществят личен контакт с детето в рамките на минимум 5 дни и да изразят съгласие или несъгласие за продължаване на процедурата.

По изключение /неотложни служебни ангажименти или затруднения в уреждането на пътуването, лични, финансови или здравословни причини/ е възможно само единият от осиновяващите да осъществи контакта. В случай че и двамата осиновяващи са възпрепятствани контактът с детето се осъществява от представител на акредитираната в България организация, която посредничи на осиновяващите. Осиновяващите обосновават невъзможността си да осъществят първоначалния контакт с детето, като представят нотариално заверена декларация, съдържаща изявление, че приемат риска за произхода и бъдещото физическо и психическо състояние и развитие на детето, и посочват причината за липсата на контакт. Осиновяващият може да поиска от министъра на правосъдието удължаване на двумесечния срок с до един месец, поради настъпили извънредни обстоятелства.

В двумесечния срок осиновяващите трябва изрично да представят писменото си съгласие или несъгласие за продължаване на процедурата. Неизпълнението на това задължение води до заличаване на осиновяващите от регистъра на МП. При решение за продължаване на осиновителната процедура, след осъществяване на личния контакт с детето, осиновяващите трябва да предоставят изискваните от закона документи. Осиновяващ, който е направил изричен отказ на предложението за осиновяване на дете, се вписва служебно в регистъра под нов номер от датата на постъпване в Министерството на правосъдието на изричния отказ, като молбата му се разглежда повторно.

Министърът на правосъдието одобрява осиновителната процедура и в 3-дневен срок от издаване на писменото съгласие преписката се изпраща надлежно в съда. Молбата за осиновяване се разглежда от Софийски градски съд в 14-дневен срок от постъпването й. След като изслуша процесуалния представител на осиновяващите /адвоката на „Щастливо семейство”/, съдът обявява решението си в съдебното заседание. Срокът за влизането му в сила е 7 дни от момента на обявяването му на страните в съдебно заседание. След влизането в сила на съдебното решение, Столична община съставя нов акт за раждане на осиновеното дете /обичайният срок е 7 работни дни/ въз основа на представения заверен препис от съдебното решение, в който акт за раждане осиновителите са вписани като родители на детето. Старият акт за раждане се заличава служебно. След съставянето на нов акт за раждане, данните за малолетното дете постъпват в национална база данни на МВР, като обичайният за това срок е до 3 работни дни, след което се подава молба за паспорт на осиновеното дете. Паспортът на осиновеното дете се издава в 3 дневен срок от постъпването на заявлението.